бил съм кълнил

Речник на българския език

1. бил съм кълнил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм кълнил е производна форма на кълня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).