бил съм кумувал

Речник на българския език

1. бил съм кумувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм кумувал е производна форма на кумувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).