бил съм кумил

Речник на българския език

1. бил съм кумил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм кумил е производна форма на кумя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).