бил съм кокорил

Речник на българския език

1. бил съм кокорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм кокорил е производна форма на кокоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).