бил съм клеймил

Речник на българския език

1. бил съм клеймил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм клеймил е производна форма на клеймя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).