бил съм изшумолил

Речник на българския език

1. бил съм изшумолил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изшумолил е производна форма на изшумоля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).