бил съм изчупил

Речник на българския език

1. бил съм изчупил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изчупил е производна форма на изчупя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).