бил съм изцвилил

Речник на българския език

1. бил съм изцвилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изцвилил е производна форма на изцвиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).