бил съм изхайманил

Речник на българския език

1. бил съм изхайманил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изхайманил е производна форма на изхайманя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).