бил съм изтърколил

Речник на българския език

1. бил съм изтърколил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изтърколил е производна форма на изтърколя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).