бил съм изтърбушвал

Речник на българския език

1. бил съм изтърбушвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изтърбушвал е производна форма на изтърбушвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).