бил съм изпощил

Речник на българския език

1. бил съм изпощил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изпощил е производна форма на изпощя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).