бил съм изпочупил

Речник на българския език

1. бил съм изпочупил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изпочупил е производна форма на изпочупя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).