бил съм изпочупвал

Речник на българския език

1. бил съм изпочупвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изпочупвал е производна форма на изпочупвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).