бил съм изпочукал

Речник на българския език

1. бил съм изпочукал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изпочукал е производна форма на изпочукам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).