бил съм изпонапил

Речник на българския език

1. бил съм изпонапил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изпонапил е производна форма на изпонапия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).