бил съм изпонадупчил

Речник на българския език

1. бил съм изпонадупчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изпонадупчил е производна форма на изпонадупча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).