бил съм изпокъсвал

Речник на българския език

1. бил съм изпокъсвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изпокъсвал е производна форма на изпокъсвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).