бил съм изпокъртил

Речник на българския език

1. бил съм изпокъртил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изпокъртил е производна форма на изпокъртя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).