бил съм изпожилил

Речник на българския език

1. бил съм изпожилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изпожилил е производна форма на изпожиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).