бил съм изпелтечил

Речник на българския език

1. бил съм изпелтечил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изпелтечил е производна форма на изпелтеча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).