бил съм изобличил

Речник на българския език

1. бил съм изобличил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изобличил е производна форма на изоблича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).