бил съм изнудил

Речник на българския език

1. бил съм изнудил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изнудил е производна форма на изнудя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).