бил съм изнамерил

Речник на българския език

1. бил съм изнамерил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изнамерил е производна форма на изнамеря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).