бил съм измъчил

Речник на българския език

1. бил съм измъчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм измъчил е производна форма на измъча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).