бил съм измамил

Речник на българския език

1. бил съм измамил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм измамил е производна форма на измамя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).