бил съм излющил

Речник на българския език

1. бил съм излющил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм излющил е производна форма на излющя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).