бил съм излющвал

Речник на българския език

1. бил съм излющвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм излющвал е производна форма на излющвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).