бил съм излюпил

Речник на българския език

1. бил съм излюпил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм излюпил е производна форма на излюпя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).