бил съм иззимил

Речник на българския език

1. бил съм иззимил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм иззимил е производна форма на иззимя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).