бил съм издул

Речник на българския език

1. бил съм издул — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм издул е производна форма на издуя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).