бил съм издимил

Речник на българския език

1. бил съм издимил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм издимил е производна форма на издимя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).