бил съм изгромолил

Речник на българския език

1. бил съм изгромолил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изгромолил е производна форма на изгромоля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).