бил съм изглупил

Речник на българския език

1. бил съм изглупил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изглупил е производна форма на изглупя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).