бил съм избълбукал

Речник на българския език

1. бил съм избълбукал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм избълбукал е производна форма на избълбукам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).