бил съм избъбрил

Речник на българския език

1. бил съм избъбрил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм избъбрил е производна форма на избъбря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).