бил съм избухтял

Речник на българския език

1. бил съм избухтял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм избухтял е производна форма на избухтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).