бил съм избримчил

Речник на българския език

1. бил съм избримчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм избримчил е производна форма на избримча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).