бил съм избоботил

Речник на българския език

1. бил съм избоботил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм избоботил е производна форма на избоботя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).