бил съм избиколил

Речник на българския език

1. бил съм избиколил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм избиколил е производна форма на избиколя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).