бил съм зашеметил

Речник на българския език

1. бил съм зашеметил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм зашеметил е производна форма на зашеметя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).