бил съм запоявал

Речник на българския език

1. бил съм запоявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм запоявал е производна форма на запоявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).