бил съм забуботил

Речник на българския език

1. бил съм забуботил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм забуботил е производна форма на забуботя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).