бил съм забрулил

Речник на българския език

1. бил съм забрулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм забрулил е производна форма на забруля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).