бил съм дъхтил

Речник на българския език

1. бил съм дъхтил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм дъхтил е производна форма на дъхтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).