бил съм допъплил

Речник на българския език

1. бил съм допъплил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм допъплил е производна форма на допъпля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).