бил съм доловил

Речник на българския език

1. бил съм доловил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм доловил е производна форма на доловя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).