бил съм добил

Речник на българския език

1. бил съм добил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм добил е производна форма на добия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).