бил съм двоумил

Речник на българския език

1. бил съм двоумил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм двоумил е производна форма на двоумя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).