бил съм гърлил

Речник на българския език

1. бил съм гърлил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм гърлил е производна форма на гърля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).